Защо думите не са розов

неразлистен цвят,

очакващ лъч и дъждове,

защо не са онази лодка

в късен час,

преплувала вълните, 

защо не са зора след натежала нощ,  

защо не са размахът

на крило незримо,

изпратило към бъдното мечтата,

защо не са дърво,

разказало за корена,

река – за извора,

дъга – за небесата,

защо ли с думи се откупваме

и съдим,

проклинаме, продаваме

и бягаме от смисъла.